Медитация. Техники и ползи.

Като чуе думата медитация, човек си представя насядали, или легнали на постелки хора, с долепени палец и показалец на ръката, затворени очи, и привидно спокойно изражение на лицето. А какво всъщност е медитация? Трябва ли да сме седнали или легнали за да я практикуваме? Трябва ли да не се движим, да не говорим, а дишането какво е?

Медитацията не е част от никоя религия. Това е наука, което означава, че процесът на медитация следва определен ред, има определени принципи и дава резултати, които могат да бъдат проверени. Медитацията започва когато спрем да се вслушваме в бърборенето на ума, и изключим съзнанието.

Още от малки, обществото и близките са ни учили да изследваме и проверяваме нещата само в заобикалящият ни свят. Никой не ни учил как да се вглеждаме навътре, да се опознаем и ценим. Оставаме непознати за себе си, докато се опитваме да опознаем другите!

Тази липса на самопознание е една от основните причини взаимоотношенията с околните да не вървят винаги по мед и масло. Изискваме да ни даряват с любов, разбиране, добрина, а в същото време не разбираме че тези чувства първо трябва да дарим на себе си.

Целта на медитацията е да преминем отвъд ума, и да изпитаме нашата същностна природа, която се описва като мир, щастие и блаженство. Всеки който се е опитал да отдели няколко минути в покой и тишина и да медитира знае, че самият ум е най-голямото препятствие, което стои между нас и това осъзнаване. Умът сам по себе си е  недисциплиниран и непокорен, и той се противопоставя на всеки опит да го “оседлаем”.

В повечето Йога класове, инструктора отделя време за кратка медитация в началото или в краят на практиката. Понякога сядаме на постелката в удобна поза, лягаме, гърба винаги е изправен а очите затворени. Започваме да отпускаме мускулите на цялото си тяло с изключение на онези, които поддържат главата, шията и гърба ако сме седнали. Отпускането винаги започва първо с тялото, и след това напредва към мислите.

След като тялото се отпусне и успокои, довеждаме своето съзнание до дъха си. Забележете коя част от дробовете ви се упражнява, докато дишате. Ако дишате предимно с гърдите си, няма да можете да се отпуснете. Нека дишането ви идва главно от диафрагмата. Продължавайте да наблюдавате дъха си, без да се опитвате да го контролирате. Отначало дишането може да е неравномерно, но постепенно то ще стане гладко и равномерно, без паузи и внезапни вдишвания. Медитацията е процес на привличане на цялото ви внимание към избрания от вас предмет. В този случай вие избирате дишането. Ако в началото отделяте прекалено голямо внимание на това да дишате дълбоко и бавно, но усещате как мускулите на тялото ви се стягат заради поетата отговорност просто се отпуснете.  Не съдете или не се опитвайте да го контролирате или променяте. Звучи трудно но ви гарантирам че с времето дълбокото диафрагмено дишане ще стане вашето ежедневно дишане.

Дотук, свързахме медитацията с дълбокото дишане, намирането на покой и вслушване в себе си. Асаните (позите) в Йога също помагат да се случи точно това. Когато намерим подходящото за нас място за практикуване, инструктор и Йога стил, не ни остава нищо друго освен да започнем да опознаваме себе си. Разбира се трябва и дисциплина. Когато посеем едно семе няма как да чакаме плода на другият ден нали?

При медитацията в движение, най-важното е да дишаме бавно, дълбоко, и да се чувстваме удобно в позата. Изпълнението на асаните изисква цялото ни внимание. Ако си мислим какво да сготвим довечера, или пък откъде дамата до нас е купила този хубав клин, или пък ако правим нашите асани небрежно, не само губим някои от предимствата на практиката, но рискуваме да се нараним от невнимание. Нужна е концентрация.

Вероятно всички сме преживели удоволствието от усещането след йога клас, в който сме били напълно фокусирани и присъстващи. За един час не сме мислили за нищо друго освен за практиката. Това е медитация!

Как можем  да навлезем по-дълбоко в този вид медитация?

Като следим инструктора и правим правилно асаните, вслушвайки се винаги в тялото ни.

С визуализация и използването на цветовете на чакрите при някои упражнения, или пък гръбнака обвит в бяла, чиста светлина при усукващите пози. Затварянето на очите когато е възможно също насърчава визуализацията, осъзнаването на тялото и осъзнаването на дишането. Помага да усетим по-добре какво се случва там вътре, да се усетим и отпуснем.

Винаги завършвам моите практики с благодарност към нашето тяло. То е нашето превозно средство в този живот. Нека да се грижим  малко повече за тялото, ума и душата.

Бъдете здрави приятели,

 

Намасте!

 

 

Здравейте приятели. Занимавам се с йога от няколко години. В самото начало гледах на йога като на леко и приятно физическо натоварване. С течение на времето започнах да я усещам на по-дълбоко ниво, с душата и сърцето. Чувството на вътрешен мир и покой се засилваше след всяко прибиране на йога постелката. Не измервам "добрият" йога учител с това дали може да направи дадената акробатическа поза. Все пак не сме се родили с еднаква скелетна структура. За мен е важна енергията която преминава от препoдаващия към практикуващия. Йога е желателно да се усети първо със сърцето. А щом то е одобрило, тогава и физическото тяло ще се отдаде на практиката. Намасте :-)
Posts created 29

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Related Posts

Begin typing your search term above and press enter to search. Press ESC to cancel.

Back To Top